Менторство, коучинг - има ли разлика?
В речника на фирмите, когато стане дума за развиване на водачеството, постоянно ще чуете думи като " коучинг " и " менторство ". Но не е единствено това - термините се употребяват взаимозаменяемо, тъй че множеството слушатели просто одобряват, че отсрещната страна имат поради едно и също нещо. Със сигурност на пръв взор и двете наподобяват като едно и също нещо. В последна сметка те включват авторитетна фигура, която оказва помощ за насочването на водача към триумфа. В реалност обаче има огромна разлика сред наставничеството и лидерското образование, написа.
Менторството по-скоро е учредено на взаимоотношения, в сравнение с осъществяване. При него менторът споделя персоналния си опит, прозрения и познания с наставлявания от него човек. То не е фокусирано върху съответни умения и дейности за подобряването им, а по-скоро става въпрос за изцяло развиване в професионалната сфера. От друга страна, наставляваните също могат да споделят своя опит с менторите, да ги помолят за съвет, както и да тестват нови хрумвания. Въпреки че наставниците не водят водачите към незабавни дейности и смяна, те към момента са значима част от развиването на водачеството. Новите водачи се нуждаят от тази управителна ръка и доверено лице, с цел да им оказват помощ да израснат като по-добри експерти.
В изследване на Deloitte от тази година, 61% от над 7000 милениали настояват, че да има някой, към който да се извърнат за съвет и помощ за насърчаване на лидерските си умения, е от изгода. Нещо повече, тези, които декларират, че възнамеряват да останат при работодателя си повече от пет години, се били два пъти по-склонни да кажат, че имат ментор.
Когато водачите са свързани с ментор, те също са по-свързани с работата си. Проучване, извършено от Gallup през май, откри, че 44% от интервюираните чиновници, които споделят, че техните мениджъри организират постоянни срещи с тях, се дефинират като ангажирани, спрямо едвам 20% от тези, които не се срещат постоянно с мениджърите си. Следователно наставничеството е от решаващо значение за поддържане на водачите, отдадени на работата си и стремежът им да бъдат по-добри експерти.
Докато наставничеството идва от опита на ментора, треньорът по водачество прави противоположното - идва от опита на обучаваните. Менторите споделят своя опит, само че треньорите подканват водачите да обмислят своя опит и да създадат свои лични изводи.
Например, един наставник ще уточни какво съгласно него може да се направи по-добре, до момента в който коучърът ще попита индивида насреща му какво може да усъвършенства с дейностите си и по какъв начин ще го направи. Треньорът по водачество е по-активен и изисква от водачите да създадат проект за деяние, който да следват, с цел да могат наистина да трансформират държанието си и да подобрят уменията си. А водачите се нуждаят от някой, който да ги образова да мислят за себе си, като в същото време ги държат виновни за техните дейности и развиването на уменията им.
Само тъй като са разнообразни, едното не е безусловно по-добро от другото - както менторството, по този начин и коучингът на водачество са значими елементи от професионалното развиване. Външните препоръки и прозрения от ментор могат да оказват помощ на водачите да видят нови способи за дейности и да се поучат от опита на другите. От друга страна, опцията да обмислят личния си опит и да получат помощ за установяване на съответни проекти за подобрение помага на същите тези водачи да подобрят практическите си лидерски умения.
Източник: Туй Синдъл и Майло Синдъл, шефове на Skyline Group International за
Превод и редакция: Нели Тодорова
Менторството по-скоро е учредено на взаимоотношения, в сравнение с осъществяване. При него менторът споделя персоналния си опит, прозрения и познания с наставлявания от него човек. То не е фокусирано върху съответни умения и дейности за подобряването им, а по-скоро става въпрос за изцяло развиване в професионалната сфера. От друга страна, наставляваните също могат да споделят своя опит с менторите, да ги помолят за съвет, както и да тестват нови хрумвания. Въпреки че наставниците не водят водачите към незабавни дейности и смяна, те към момента са значима част от развиването на водачеството. Новите водачи се нуждаят от тази управителна ръка и доверено лице, с цел да им оказват помощ да израснат като по-добри експерти.
В изследване на Deloitte от тази година, 61% от над 7000 милениали настояват, че да има някой, към който да се извърнат за съвет и помощ за насърчаване на лидерските си умения, е от изгода. Нещо повече, тези, които декларират, че възнамеряват да останат при работодателя си повече от пет години, се били два пъти по-склонни да кажат, че имат ментор.
Когато водачите са свързани с ментор, те също са по-свързани с работата си. Проучване, извършено от Gallup през май, откри, че 44% от интервюираните чиновници, които споделят, че техните мениджъри организират постоянни срещи с тях, се дефинират като ангажирани, спрямо едвам 20% от тези, които не се срещат постоянно с мениджърите си. Следователно наставничеството е от решаващо значение за поддържане на водачите, отдадени на работата си и стремежът им да бъдат по-добри експерти.
Докато наставничеството идва от опита на ментора, треньорът по водачество прави противоположното - идва от опита на обучаваните. Менторите споделят своя опит, само че треньорите подканват водачите да обмислят своя опит и да създадат свои лични изводи.
Например, един наставник ще уточни какво съгласно него може да се направи по-добре, до момента в който коучърът ще попита индивида насреща му какво може да усъвършенства с дейностите си и по какъв начин ще го направи. Треньорът по водачество е по-активен и изисква от водачите да създадат проект за деяние, който да следват, с цел да могат наистина да трансформират държанието си и да подобрят уменията си. А водачите се нуждаят от някой, който да ги образова да мислят за себе си, като в същото време ги държат виновни за техните дейности и развиването на уменията им.
Само тъй като са разнообразни, едното не е безусловно по-добро от другото - както менторството, по този начин и коучингът на водачество са значими елементи от професионалното развиване. Външните препоръки и прозрения от ментор могат да оказват помощ на водачите да видят нови способи за дейности и да се поучат от опита на другите. От друга страна, опцията да обмислят личния си опит и да получат помощ за установяване на съответни проекти за подобрение помага на същите тези водачи да подобрят практическите си лидерски умения.
Източник: Туй Синдъл и Майло Синдъл, шефове на Skyline Group International за
Превод и редакция: Нели Тодорова
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ